Живеем в свят, чиято квинтесенция са технологиите и дигитализацията - свят, който сменя извънредно бързо своите парадигми и където ролята на човека се предефинира ежедневно. Надпреварата е огромна – от една страна, това е битка за все по-технологогизирано и високо-продуктивно развитие на компаниите, а от друга, са надеждите и мислите, свързани с бъдещето на човечеството като цяло. Отдавна сме подготвени за опасността животът и работата ни да се автоматизират до степен не само да загубим контрол върху тях, а да останем и без препитание в следствие на тази автоматизация и роботизация. За това предупреждават и група учени и хора на бизнеса, сред които Стивън Хокинг и Илон Мъск, в придобилото популярност “Отворено писмо до Изкуствения интелект” от 2015 г. Притесненията определено не са безпочвени и за това свидетелстват множество източници.
Един от тях е докладът на Световния Икономически Форум за 2020 г. (“The future of work”), в който се казва, че до 2025 г. 85 милиона работни места ще изчезнат в следствие на автоматизацията на труда, а 84% от работодателите планират да дигитализират работния процес в компаниите, които управляват. И макар новите работни позиции, които предстоят да бъдат открити до 2025 г. да надвишават броя на тези, които ще изчезнат (97 милиона нови работни места), тенденциите са определено в полза на машините за сметка на човешкия труд.
Технологизацията е само един от факторите за процесите, които се случват на всяко едно ниво от живота ни и които определят посоката, в която се движим като общество. Пандемията и нарастващото социално разслоение са другите фактори, които предопределиха посоката на развитие в света на т.нар. “ново нормално”.
Каква обаче е ролята на човека в този свят?
Притиснати от необходимостта да придобиват все повече и по-нови умения с цел да останат конкурентноспособни, хората сякаш забравят, че това, което на практика ще ги направи незаменими са не толкова знанията им, свързани с изкуствения интелект, квантовите компютри и облачни технологии, а тяхното въображение. Именно то ще затвърди жизненоважната функция на хората и тяхната роля в света. Защото какво, ако не въображението, лежи в основата на цялата човешка история и култура?!
В тази връзка искам да направя едно уточнение: макар на пръв поглед да ни изглежда сякаш технологично създаваната реалност да е плод на човешкото въображение, за съжаление подобно на калейдоскоп тази “реалност” е събирателен образ на много други фактори, които са част от икономическите интереси, глобалното социално разслоение и необуздания стремеж към забогатяване. Ето и един съвсем пресен пример от последните дни: решението на Майкъл Зукърбърг да превърне глобалната мрежа facebook в metaverse цели, според много хора, да монополизирана човешкото въображение, но не за да разшири възможността на хората да правят своите лични и професионални избори, да вземат решения, с които да управляват и усъвършенстват своя свят, а с идеята да абсолютизира дигиталния свят. Зад този мотив се крие желанието е да бъдат присвоени човешките идентичности, ръководени и контролирани по определени правила, а това би било пагубно за човечеството. Дали и как ще бъде регулиран целият този процес остава загатка.
В множеството доклади, изследващи бъдещото развитие на пазара на труда, става ясно, че не толкова технологичните умения ще бъдат от значение за просперитета на хората, а т.нар. “меки умения” като критическо мислене, умения за вземане на решения, креативност, емпатия, комуникационни умения и др. Повечето от тях са свързани под една или друга форма с умението човек да изработи сам дизайна на своя живот. Можем да прочетем много по темата в книгата на Бенджамин Харди – “Personality isn’t permanent”, където ясно и недвусмислено авторът подчертава, че именно умението да създава и да гради своя свят е присъщо за човека и нищо не е предварително заложено или закодирано. Точно обратното; всеки би могъл да оформи своята личност според разбиранията, които има, осъзнавайки свободата, позволяваща това да се случи.
В тази връзка е добре да отбележим, че ако креативното начало, подтиквано от въображението на човека, допълва т.нар. технологизиран свят, нещата биха изглеждали доста по-добре от гледна точка на бъдещото развитие на човечеството. В този случай не бихме се страхували от автоматизацията и силата на изкуствения интелект, които биха могли да изземат функциите на човека във всяко едно отношение.
Да слушаш активно, да се интересуваш как се чувства човека до теб, да искаш да работиш в екип – това са параметрите на едно смислено бъдещо развитие както в професионален, така и в личен план. Време е да осъзнаем тази уникална възможност пред нас, защото утре може да е късно.